Пропускане към основното съдържание

До край света (Благодаря, А.)

Лети, малка птичко,
лети в небесата.
Лети, малка птичко,
забрави земята

Отправи се на път, дълъг безкраен

и не обръщай се, гледай към рая.
Лети, малка птичко, забрави за мене,
не ще тъжа аз, спомена в мен е. 

Че ти, малка птичко, си мойта душица,

моята обич и мойта искрица.
Ще те очерня аз, птичко,ако с мене останеш
и крилата ти бели на пепел ще станат.

Мечтите свои, птичко, следвай вдъхновено

че опора ти дават, подкрепят те нежно
и не отказвай се, ако ще пред пъкъла жарен
да трябва да спираш, да викаш, да жалиш.

И ако свраките гробни, черни, немили

изпречат ти се, злобни адкси и гнили, 
затрий ги ти, птичко, с твойта доброта
и светлината следвай до край света.  

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Само мисъл

Имаше крила, но нямаше понятие от високото. Имаше хриле, но също и страх от дълбокото. Пишеше поезия, но не можеше да чете. Композираше и музиката - но глух беше от дете. И от наука разбираше - но нямаше мисъл  И емоции от него извираха - без никакъв смисъл. . . Мисъл. Жеалание. Решителност. Действие. Постоянство. Успех.  . . Има крила и не се страхува да лети С хрилете си диша в дълбоки води. Поезия пише, чете, рецитира, Музикални прелюдии във всеки звук намира.  И мисълта му тече, по бързо Ниагара И любовта му дойде, без той да я кара.   .  

Лаконичност

Подписа се с един от онези химикали,  които не се трият, дори със синьото  на гумичката. Върху онази хартия,  която не мога да рециклирам. И колкото и кореткор да слагам,  подписът ще стои отдолу.  Само мога да го прибера дълбоко, в онова чекмедже, за което дори аз нямам ключ.  Надявайки се да запазя само онези спомени,  в които пишеше със синьо,  а не с червено. Много лаконичен подпис.  А разказва цяла история.   Е. 

Подари ми приятелство

Подари ми нещо. Нещо скъпо за теб. Не кола или къща. За сърцето нещо. Та като го видя да ми се стопли душата. Какво ще ми подариш? Клонка от маслина? Лист от маточина? Камък от р...