Подари ми приятелство

Подари ми нещо.
Нещо скъпо за теб.
Не кола или къща.
За сърцето нещо.
Та като го видя да ми се стопли душата.
Какво ще ми подариш?
Клонка от маслина?
Лист от маточина?
Камък от реката?
Не ме интересува.
Искам само да е бижу за сърцето,
Да го краси, че е почерняло от неволи.
Не мога да го видя?
Още по-добре...

Ще ти подаря нещо.
Нещо скъпо за мен. Мое е.
Давам го, но не на всеки.
Но на теб ще ти го подаря.
Не искам нищо в замяна.
Но обещай, че ще ми го пазиш, че ми остана малко.
Готово. Твое е.
Моето (вече твое) приятелство.
Подарих ти го. Усещаш ли го?
Рамото, на което да плачеш, когато светът е срещу теб.
Гърдите, на които да се облегнеш, когато твоите ти тежат.
Желанието, с което ми се обаждаш, за да чуеш как съм.
Хайде, подръж го малко и ти.
Няма да си го взимам още.
Не искам . Не ме карай.