Светът загива

Светът загива. Континент по континент. Държава по държава. Град по град... 
Кого ли не бяхме? Още преди социалната мрежа. 
В началото на века бяхме Ню Йорк и Москва. По- късно Мадрид и Лондон. Бургас и Бостън. Скоро Париж и Брюксел.А снощи и Истанбул. 
Ама че ирония. В основата на Света е т. нар. човечество. И човек да го почерни. Хора. Много хора, цели групи, непознаващи човечността. Става доста иронично. 
И аз съм човек. Трябва ли да ме е срам да се нарека човек, щом тези от моя вид са тъй жестоки? Безскрупулни, престъпни, неморални, сурови, зли. Жалки. 
Водят се непрестанни битки за фалшиви идеали, погрешни идоли, сбъркана религия. 
Атентат по атентат. Зло след зло. До кога? 
Светът е малък, човеко. Убий още двама-трима и ще останеш сам. И тогава какво? Ще убиеш себе си? Ще се провъзгласиш за цар на залчиен народ? Ще властваш над нищото. Със своята религия, вярвания, принципи. За чие благо? Твоето? Ничие друго не остана. 
Такива дълбоки чувства се изразяват трудно. Чувства отпреди 250 хиляди години. От появата на разумния човек. Който след 250 хиляди години унищожава собствения си вид. 
Иронията стана прекално голяма, а болката в душата не затихва. 
Не се погубвай, човеко. Само ти остана...