Слух.

Чуваш ли ми душата?
Не е трудно, стига да слушаш.
Слушаш ли?
Да чуеш как плаче, ликува, крещи.
Да чуеш как потъва в болка, 
и се издига в наслада. 
Или и ти като другите врани,
само ще я гледаш отстрани 
и ще я дърпаш надолу
и ще се радваш, докато почернява?
Може и да я чуваш. 
Намерих те най-сетне. 
Къде беше толкова време? 
Не знам какво е да ми чуват душата.
Самият аз не я чувам понякога.
Как звучи? Опиши ми я, моля те!
...
Май не звучи така. 
Нея ли описваш? Или себе си.
Нейното отражение в твоята. 
Не ми чуваш душата.
...
Чуваш ми душата?
Опиши ми...не ми описвай.
Само я слушай. Стой до мене и я слушай тихо.
Сега и аз ти чувам душата. Ще стоя до тебе и ще я слушам тихо.