Надежда?

Надежда. 
Болка
Надежда. 
Болка. 
Надежда. 
Щастие...?  
Болка. 
Няма надежда. 
Изгасна завинаги,
Време и беше
Тъй често болката я гонеше
И и омръзна да идва вече. 
Щастието даже веднъж 
я повика, ала тя отказа
Беше сърдита.  
Кой ли да я повика?
Трепетът даже веднъж я повика
"Не! Аз съм сърдита! "
Любовта появи се. 
И тя я извика. 
Надежда помисли, обмисли
Прибра се обратно 
В затоплено жилище 
Уютно и свито.
От Любовта обзаведено. 
Живя доста, спокойно 
С Любов вече разбираха се двете
Ала появи се изведнъж Болка.
"пак ще си тръгна..."
Скараха се с Любов,
Задето избяга и я остави.  
Надежда пак остана тъй немощна и слаба.
Изгонена беше.
И пак Болка. 
Болка. 
Болка.  
Няма Надежда.