Пропускане към основното съдържание

Гръмоотвод

Реех се често,
само в бури.
И трещях. 
И гърмях.
В небето, като
огнена птица, избягала
от гнездото.
Без път,
без посока.
Високо.
Без мисъл, без
блян.
Уплашен от собствена мъка.

 Аз съм мълния.
        А ти си гръмоотвод.

 Р.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Само мисъл

Имаше крила, но нямаше понятие от високото. Имаше хриле, но също и страх от дълбокото. Пишеше поезия, но не можеше да чете. Композираше и музиката - но глух беше от дете. И от наука разбираше - но нямаше мисъл  И емоции от него извираха - без никакъв смисъл. . . Мисъл. Жеалание. Решителност. Действие. Постоянство. Успех.  . . Има крила и не се страхува да лети С хрилете си диша в дълбоки води. Поезия пише, чете, рецитира, Музикални прелюдии във всеки звук намира.  И мисълта му тече, по бързо Ниагара И любовта му дойде, без той да я кара.   .  
Публикуване на коментар
Прочетете още

Подари ми приятелство

Подари ми нещо. Нещо скъпо за теб. Не кола или къща. За сърцето нещо. Та като го видя да ми се стопли душата. Какво ще ми подариш? Клонка от маслина? Лист от маточина? Камък от р...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Лаконичност

Подписа се с един от онези химикали,  които не се трият, дори със синьото  на гумичката. Върху онази хартия,  която не мога да рециклирам. И колкото и кореткор да слагам,  подписът ще стои отдолу.  Само мога да го прибера дълбоко, в онова чекмедже, за което дори аз нямам ключ.  Надявайки се да запазя само онези спомени,  в които пишеше със синьо,  а не с червено. Много лаконичен подпис.  А разказва цяла история.   Е. 
Публикуване на коментар
Прочетете още