Чуваш ли ми душата? Не е трудно, стига да слушаш. Слушаш ли? Да чуеш как плаче, ликува, крещи. Да чуеш как потъва в болка, и се издига в наслада. Или и ти като другите врани, само ще я гледаш отстрани и ще я дърпаш надолу и ще се радваш, докато почернява? Може и да я чуваш. Намерих те най-сетне. Къде беше толкова време? Не знам какво е да ми чуват душата. Самият аз не я чувам понякога. Как звучи? Опиши ми я, моля те! ... Май не звучи така. Нея ли описваш? Или себе си. Нейното отражение в твоята. Не ми чуваш душата. ... Чуваш ми душата? Опиши ми...не ми описвай. Само я слушай. Стой до мене и я слушай тихо. Сега и аз ти чувам душата. Ще стоя до тебе и ще я слушам тихо.