Събудих се под едно дърво. Беше с широки листа и жълт цвят. Ухаеше прекрасно. Отне ми малко време да разпозная аромата. Липа. Тревата беше мека, тъмно зелена, сякаш току-що оформена. Наоколо имаше бекзрайна поляна, додето ти стигне погледът. И дървета - много липи. Ароматът във въздуха беше наситен, чак опияняващ. Видях я да се приближава в далечината. Отначало блед силует с треперещи очертания, веещи се от лекия полъх. Приближи се и придоби цвят - оранжева. Рокля. Беше боса. Краката и стъпваха леко по земята, сякаш се носеше над нея като блага песен. И със себе си носеше един прекрасен дъх на канела. И ябълка. Сякаш беше Коледа, но през лятото. Още по-хубаво. Ръцете и се протегнаха към мен, посегна да ме вдигне. Подадох и ръка и усетих топлината и. Беше един от онези трепети, които те карат да настръхнеш и да провериш дали все още си в реалността. Поведе ме през поляната. Странното е, че не обели нито дума. Само ходеше напред и ме държеше за ръка. От време на време се обръщаще и м